Правото на достъп до съд и справедлив процес е ключова характеристика на всяко демократично общество.

Достъпът до правосъдие е основно човешко право, гарантирано с чл. 6 на Европейската конвенция за правата на човека.

В последните десетилетия в световен мащаб се разпознава тенденция за затруднен достъп до правосъдие, обусловен от непрекъснатото увеличаване броя на съдебните дела и високите разходи за тях, сериозните нормативни недостатъци и ограничения на съдопроизводствената процедура, затрудненото прилагане на постоянно изменящото се законодателство.

Предвид на това е подновен интересът към алтернативното решаване на спорове, провокиран от една страна от кризата, която влияе върху ефективността на правосъдието и от друга - от предимствата на тези методи за извънсъдебно решаване на конфликти и преди всичко техния консенсулен характер.

Демократичните общества разглеждат aлтернативното решаване на спорове като средство за подобряване на достъпа до правосъдие.
Все повече държави приемат законодателство, което насърчава този метод за решаване на правни спорове.

Алтернативното решаване на спорове е политически приоритет на Европейския съюз. Последователно са приети препоръки за семейна медиация, посредничество по наказателни дела и за алтернативите на съдебния спор между административните органи и частни лица. През м. април 2002г. Съветът на Европа приема и ЗЕЛЕНА КНИГА ЗА АЛТЕРНАТИВНОТО РЕШАВАНЕ НА СПОРОВЕ В ГРАЖДАНСКОТО И ТЪРГОВСКО ПРАВО.


Какво представлява АЛТЕРНАТИВНОТО РЕШАВАНЕ НА СПОРОВЕ:

Най - общо то се дефинира като производство за решаване на спорове извън Съда по приятелски начин, чрез взаимни отстъпки и компромиси и с помощта на трето неутрално лице, което няма законен интерес върху правата, предмет на спора.

В зависимост от похватите и правната сфера, в която се прилагат, се открояват различни методи за извънсъдебно решаване на спорове - медиацията, неутрална оценка; помирение, преговори, арбитраж / доброволен или задължителен/, семейно съветване, омбудсман.
Процесите за алтернативно решаване на спорове са частни и неформални, доброволни, конфиденциални и неутрални .

Спорещите не са въвлечени в конфронтация, както е в състезателното съдебно производство, а се ангажират в процес на сближаване и сътрудничество.
Алтернативното решаване на спорове е на дневен ред и в България.

Българинът традиционно решава споровете си в Съда, въпреки че съдебното производство е продължително и скъпо.

Тромавият и неефективен изпълнителен процес не гарантира изпълнение на постановения съдебен акт в разумен срок, което често има последици на отказ от правосъдие и обезмисля усилията, полагани за подобряване на правораздавaнето.

Нещо повече, основният правен принцип, че и най-лошото споразумение е по-добро от най-блестящото съдебно решение, все още се схваща от страните в съдебния процес по-скоро като "капитулация", отколкото като реална и законова възможност за изход от спора.
Макар в българското законодателство да има предвидени процесуални възможности за насърчаване на страните към постигане на спогодба, то те не се използват пълноценно.

Съдебната система е в невъзможност да даде адекватна, ефективна и бърза защита на законовите права и интереси на гражданите. В дейността на Съда рефлектират противоречията на действащото право на преходния период , сериозните нормативни недостатъци и ограничения на съдопроизводствената процедура, затруднено прилагане на постоянно изменящото се законодателство, претрупаността на съдилищата с голям брой дела.

В условията на тежка икономическа криза, висок ръст на безработица и ниски доходи се разпознава трайна тенденция за отказ от защита и реализиране на законни права и интереси по съдебен ред , поради невъзможност за заплащане на съдебни и държавни такси, разноски по процеса, адвокатски възнаграждения .

Една от основните цели на извършващата се в момента в България съдебна реформа, е правораздаването, ясно регламентирано и добре организирано, да създава условия за бързо и ефективно разрешаване на гражданските спорове и осъществяване на наказателното преследване.

Налице е ясно очертана обществена потребност от нов начин за разрешаване на спорове, който не дублира съществуващите правозащитни и контролни механизми, а ги допълва и съпътства, директно или индиректно инициира тяхната намеса, а в определени случаи е тяхна алтернатива.

Алтернативното решаване на спорове е тази финансово достъпна, ефективна и справедлива възможност, подчинена на Закона , която улеснява достъпа до Правосъдие и осигурява ефективна защита на човешките права.

Наред с радикалните промени в областта на правораздаването, за да се постигне максимална бързина и ефективност при разрешаването на споровете, освен по-нататъшното усъвършенстване на съдебния процес, е необходимо и използването на извънсъдебните способи за разглеждането им.

Ето защо въвеждането на алтернативното решаване на спорове и в частност медиацията е краткосрочен приоритет от Програмата за изпълнение на Стратегията за реформа на българската съдебна система.

Алтернативното решаване на спорове допълва и съпътства съдебната, административната и други форми на защита и по същество не отменя и не прегражда възможността за административен и съдебен контрол съгласно действащото законодателство.

Въвеждането и утвърждаването на алтернативното решаване на спорове като средство за улесняване на достъпа до правосъдие и за защита на правата на гражданите допринася за утвърждаване на демократичните ценности, практики и подходи на диалог и разбирателство в обществения и частен живот.

Зоя Герасимова
Председател на УС на Българска асоциация
за извънсъдебно решаване на спорове