МЕДИАЦИЯТА е доброволна, неформална и поверителна процедура за решаване на спорове извън Съда, при която трето неутрално лице - медиатор подпомага спорещите сами и по своя воля да постигнат взаимноприемливо за тях споразумение.

Медиацията е възможност за бързо, евтино и ефикасно разрешаване на правни и неправни спорове. Провежда се неформална обстановка и в удобно за страните време.

Медиацията е процедура, при която чувствата са толкова важни, колкото и фактите. Тя дава на спорещите свободата и отговорността сами да определят собствените си интереси и приоритети, да контролират процедурата и изхода от спора, да запазят и възстановят взаимоoтношенията си.

Медиаторът ръководи процедурата по медиация. Той улеснява общуването между спорещите и безпристрастно ги подпомага да открият същността на конфликта, да дефинират действителните си интереси и потребности, да предлагат и изследват всички възможности за разрешаване на спора, да постигнат взаимноудовлетворително споразумение.

Медиаторът не е съдия, арбитър или адвокат на страните.
Той не решава спора и не дава правни, психологически или други професионални съвети.

Медиацията е приложима на всеки етап от спора: непосредствено след възникването му; преди отнасянето му пред съда; във всеки етап на съдебното производство.

Звучи странно, но всъщност медиацията предхожда съдебния процес.

Най-ранният пример за използване на медиация е в древното шумерско общество, където преди спорът да се отнесе пред съдебен състав, е било задължително да бъде разгледан от т.нар. "машким" .
Неговата роля, подобно на ролята на медиатора днес, е била да подпомогне спорещите страни в опитите им сами да разрешат спора си.

Посредничеството има корени и в християнската религиозна традиция. Например Евангелието от Матея предвижда процедура за решаване на спорове, като страните първо се опитват да решат спора чрез разговор помежду си. Ако не успеят, се използва посредничество и едва след това, ако не се постигне споразумение, библейската формула изисква спорът да бъде отнесен до представители на обществеността.

В част от Ориента съдебното производство дори се е възприемало като " срамно крайно средство" и до него се е прибягвало само , когато всички други усилия са изчерпани.

В град Пловдив - България в периода от 80-те години на 19 век до 30-те години на 20 век най-знатните , авторитетни и уважавани пловдивчани са посредничели при разрешаването на спорове между съгражданите си. Наричани са били "ходатаи" и са практикували медиация в кантори, които са се намирали на главната улица на града, така наречената " чаршия", до небезизвестния "Куршум хан".

В последните две-три години медиацията се развива изключително интензивно и в България.
През декември 2004г. беше приет Закон за медиацията, а през юни 2005г. Министърът на правосъдието утвърди Стандарти за обучение на медиатора, Процедурни и етични правила за поведение на медиатора и Единен регистър на медиаторите.
Създадена е нормативната база за утвърждаване и практикуване на медиацията като способ за извънсъдебно решаване на спорове.

До края на 2005г. в Центъра за медиация в гр. Пловдив към Българска асоциация за извънсъдебно решаване на спорове, който съществува от началото на 2003г., са приети 204 случая.
Проведени са 99 медиации.
Постигнати са 78 споразумения.
Практиката показва, че 78.78% от провежданите медиации приключват със споразумение, което доброволно се изпълнява.

Всички участвали в процедура по медиация, дори и тези, които не са постигнали споразумение, споделят, че са удовлетворени и че отново биха ползвали медиация.

Ето как самите те дефинират ползите от медиацията:

- 54.54% от анкетираните очакват " по-добро и по-бързо решение от съдебното"
- 18.1 % считат, че медиацията е спомогнала за по-добро общуване с другата страна
- 13.63% очакват чрез медиацията да запазят взаимоотношенията си с другата страна по спора;
- 9.09% желаят чрез медиация да постигнат решение на спора, контролирано от тях самите;
- 4.54% очакват да спестят пари.

Гражданин определя медиацията като "безболезнено отстраняване на туморни образувания между двама души".

А това е знак, че българинът не само прие още една нова дума в речника си , но и разбра какво стои зад нея.

Нещо повече, той се възползва от свободата да разрешава споровете си по добър, бърз и контролиран от самия него начин, като поема отговорност за настоящето, за да подобри бъдещето си.

Зоя Герасимова
Председател на Управителния съвет
на Българска асоциация за извънсъдебно
решаване на спорове - гр. Пловдив